Седем есета за Тоскана: Търси се зет на дон Анджело

„09:45ч – Ca’ Marcanda. Ще дойде от Пиемонте Angelo Gaja да ни посрещне и разведе“. Когато го прочетох в програмата, си помислих, че все пак понякога не е невъзможно планината да отиде при Мохамед. „Първият между равни“, както наричат главата на фамилията и винената империя “Gaja“, когато става въпрос за вината на Барбареско, ни чакаше пред избата си Ca’Marcanda в Болгери, Тоскана. Е, и ние проявихме известен аристократизъм – бяхме позакъснели. Това определено не бе най-доброто начало на среща с един абсолютен перфекционист.

 

Историята на фамилията Гайа не е много по-различна от тази на потомците на всички европейски винени фамилии, които могат да се похвалят с поне четири-пет поколения предци, посветили се на лозарството и винарството. Но докато предците му са търсели съвършенството на вината си само в Пиемонт, дон Анджело е погледнал по-далеч – към Тоскана. Първо през 1994 г. „с малка крачка за човека“ придобива едни скромни 27 хектара в Монталчино и избата Pieve Santa Restituta. А две години по-късно прави и „големия скок за фамилията“ – 120-те хектара към днешна дата на Ca’Marcanda в Болгери. Там, където Санджовезето не е единовластен тоскански господар и можеш да твориш с вина от интернационални, разбирайте френски, сортове. Изобщо, дон Анджело е човек, който гледа надалеч.

 

 

„Големият скок“ не е дошъл лесно и бързо. Преговорите по придобиването на имението и лозята в Болгери толкова се проточили, че дори името на избата било избрано така, че винаги да напомня за цената на успеха. „Ca’Marcanda“ – на пиемонтски диалект нещо като „Къщата на безкрайния пазарлък“.

 

 

Но Анджело Гайа не е човек, който обича да си губи времето. „Безкрайното пазарене“ е останало там някъде, далеч в миналото. Днес Ca’Marcanda е модел за перфектна организация и прецизност във всеки детайл. Самата сграда на избата е произведение на изкуството. Построена е от „нулата“, слива се напълно с околния пейзаж, и само архитектът Джовани Бо си знае какво е да проектираш точно съответствие на това, което Анджело Гайа е виждал в представите си. Убеждаваме се в неговата енергичност не само докато ни разказва историята си, но и докато подтичваме след този 78-годишен мъж, развеждащ ни из дълбините на избата. “Rapido!” – непрекъснато ни подканя. Дон Анджело е зает човек.

 

 

Интериорът на избата повече напомня на художествена галерия за съвременно изкуство. Залата, в която се проведе срещата и дегустацията, напълно би подхождала за заседанията на борда на някоя мултинационална корпорация, при вземането на стратегическите решения. Допускам, че и фамилията Гайа често я използва за същото. Анджело Гайа лично си води презентацията, без помощта на асистенти. Всъщност, ако не броим дамата, която деликатно наливаше вината за дегустация, през цялото време имаш усещането, че в избата е само той. Нереално, като се знае какъв екип е ангажиран в производството, и в същото време донякъде логично, при положение, че… в Ca’Marcanda не се развива винен туризъм.

 

 

Дон Анджело си има принципи. Единият е „Ние сме тук, за да правим вино“.  И нищо извън виното. Нищо, което може да отнеме от енергията и концентрацията, насочени към виното. Нито винен туризъм, нито паралелни агро-производства. Дори плодовете на маслиновите масиви, с които избата е заобиколена, са предоставени на други – с условието да са добри в производството на зехтин толкова, колкото „Gaja“ в производството на вино.

 

 

Искаме да привлечем живота“ обаче е най-важният му принцип. Говореше за живота в лозята. От срещите си с потомствени винари знам, че те гледат на земята си като съкровището, което ще завещаят на децата си. Не на бизнеса, „бранда“ или търговските връзки, а именно на земята, лозята. Затова не е чудно, че много от тях от години се ориентират към въвеждането на биодинамични практики. Дори, парадоксално, някои производители ги прилагат, без дори да ги обявяват. Друг манталитет и друг начин на мислене…

 

Анджело Гайа работи с водещи световни научни капацитети в областта на лозарството, но всичко се свежда до това – „Искаме да привлечем живота“. В лозята. Оттам – и във вината. Между редовете от лози има какви ли не цветни насаждения, които привличат пчели и насекоми. А в кипарисите край тях е пълно с птици. Дори били ангажирани пчелари, които да разположат кошерите си сред лозята, за да помогнат пчелите в опрашването на цветовете. Е, пчеларите се опитали да хитреят и небрежно попитали дали не могат да продават после меда си под марката “Gaja”. Пък дон Анджело небрежно им казал да… не прекаляват. И в същото време вино от избата не може да си купите. “Трябва да има работа и за по-малките търговци от региона”, е философията на Гайа.

 

„Искаме да привлечем живота“, обаче, не е принцип, който Анджело Гайа. прилага само в лозята си. Какъв е смисълът от всичко това, ако в него не е въвлечено семейството? И така, тежестта паднала върху първородната дъщеря – Гая. Разбира се, на нея и през ум не ѝ минавало да се включи в семейния бизнес. Имала си други житейски планове, но дон Анджело ѝ направил не едно, е редица „предложения, на които не може да откаже“. И така, Гая се съгласила да се ангажира със семейния бизнес, но при условие, че живее не в някое от малките селца, където са фамилните имения, а в космополитната и артистична Барселона.

 

Условието било прието. И започнало усилено търсене на къща или апартамент в Барселона. Но… за две години нищо подходящо не могло да се намери. Вероятно по това време някъде Гая е разбрала, че Барселона може да остане любима дестинация за разходка или почивка, но домът ѝ ще бъде край избите… Днес петото поколение Гайа уверено е навлязло в семейния бизнес и по всичко изглежда, че енергичният ѝ баща може да си даде малко почивка и да намали темпото. Но той винаги гледа по-надалеч. И вече мисли за шестото поколение Гайа. Търси се съпруг за Гая. И зет на дон Анджело.

Leave a Comment

%d блогъра харесват това: