Европредседателството започва на DiVino.Taste 2017

Реклама или не, факт е, че DiVino.Taste-вете са събитието на годината за българското вино. И за професионалисти, и за винолюбители, отсъствието от форума е оправдано само по здравословни причини или ако по някаква причина се е наложило да се скитаме по „тази тежка чужбина – немили, клети, недраги“. Тази година, обаче, DiVino.Taste се провежда в изключително важен момент, който може да даде изключителен импулс в развитието на българското вино и всичко, свързано с него – имидж, инвестиции, пазари, туризъм… И същевременно, съвсем реалистична е вероятността подобна възможност да бъде за пореден път проспана. За какво става въпрос?

 

Не бих си позволил да ви преразказвам Програмата на DiVino.Taste 2017, но, разбира се, силно ви препоръчвам внимателно да се запознаете с нея. И ако други години съм правил подробен коментар върху очакванията си за събитието, сега бих искал да обърна вниманието ви на няколко акцента от програмата, които смятам, че са в подкрепа на тезата, заявена в заглавието.

Това, че DiVino.Taste събира българското винено общество, че очертава тенденциите и задава линията, пък наречете го и „модата“, на винената стилистика поне до следващата кампания, е ясно. Дори и само с това да се приключваше, събитието вече „is a must“, както са казвали старите българи. Но от години то е нещо повече. И върху тази „добавена стойност“ ми се иска да спра вниманието ви.

Богатата „съпътстваща“ програма, осигурена от майсторските класове по време на DiVino.Taste 2017, не е просто възможност за повишаване на винената култура и разширяване на географията във винените ни познания. Фактът, че наред с утвърдените имена на водещите ни винени експерти, майсторските класове се водят от все повече „посланици“ и международни експерти, показва, че форумът вече е разпознаваем като авторитетна сцена за презентиране на собствените си държави, региони и брандове. Примерите:

„Шампан извън рамките“ ще бъде представен от Каролайн Хенри, „Великите тероари: Corton Grand Cru, Бургундия“ – от Патрик Финанс, „Унгария – малко позната и много неочакванa“ – от Агнеш Немет, „С душа от Лугана и сърце във Валполичела“ – от Алберто Дзенато и  „Порто – другото име на съвършенството“ – от Пауло Ръсел Пинто. Всъщност постоянството, с което портвайна и съпътстващата го култура се представят пред българската публика не може да не прави впечатление. Забелязах това още при срещата си – отново на DiVino.Taste, с друг посланик на портвайна – Родриго Ленкастър, продължавам да го наблюдавам и сега.

Що се отнася до Шампан и Бургундия – фактът, че те се налагат като константни теми в програмата на форума (тази година Бургундия и на ниво Grand Cru-та), показва не само имиджовия аспект на темата (подобно на автомобилните салони, където повечето посетители просто се снимат за фейсбук с новите модели), но и че съществува вече българска винена публика, която може устойчиво да се позиционира в тази „висока“ пазарна ниша – и като познания, и като възможности. А това, убеден съм, е добра новина не само за „шатата“ в Шампан и Бургундия, а и за българските изби в сегмента на лимитираните им вина от висок клас.

Не мислете, обаче, че и майсторските класове на българските експерти ще са по-малко интересни! „DiVino топ 10 за 2016“ с Юлия Костадинова ще ни даде възможност не само да си дадем обективна представа „къде сме ние“ в световния винен свят чрез концентрирана дегустация на най-високо оценените ни образци, но и да направим съпоставка с развитието на една от най-добрите реколти в последните години в „DiVino ретроспекция: реколта 2011 в България“ с Александър Скорчев от WSAB. И когато си говорим за българско вино, няма как освен към реколтите да не погледнем и към регионите, а „Мелник – град, сорт или винена икона?“ с Вили Гълъбова ще ни запознае с един от най-динамичните винени райони през последните години.

Тук, обаче, трябва да си призная, че ми липсват още няколко майсторски класа или презентации, посветени на останалите ни винени райони –  говоря за признатите от Закона шест, въпреки, че практически използваните от производителите ни са два. Пък нищо не пречи дори и микро райони с достатъчно обособена тероарна специфика да представят вината си на майсторски класове или презентации.

И все пак, защо пък Българското европредседателство започва на DiVino.Taste 2017? Не защото се провежда в НДК месеци преди самото Председателството да се настани там. И не само защото по време на Председателството ще се предлага българското вино по време на официалните събития. Всъщност искрено се надявам присъствието на българските производители в темата да не се свежда само до статуси и снимки тип „а пък нашите вина ще бъдат част от събитията по време на Председателството в София или на приемите в посолството във Виена, Брюксел, Париж…“ Нищо лошо – самият аз съм препоръчал няколко малки и семейни български изби на приятели от дипломатическите ни представителства, но нещата не трябва да се изчерпват с това.

Както многократно съм казвал, за добро или лошо, към момента България няма друг автентичен продукт, който да има притежава нужното качество и количества, за да представя страната ни навън, освен българското вино. И затова тази тема трябва да бъде ясно заявена от страна на бранша пред институциите в навечерието на Председателството.

Защото ангажиментът от страна на държавата не се свежда до закупуването на няколко хиляди кашона вино, с които да се представим, а с отговори на сериозни въпроси, като подкрепата на производителите – повечето малки и средни предприятия, оптимизиране на нормативната уредба и отстраняване на административните спънки, създаването на работещи механизми и ясни критерии за достъп до европейско финансиране, ре-анимирането на винените ни райони за по-конкурентно позициониране на българските вина, ангажимент на търговските аташета в една по-агресивна експортна политика, вместо оставянето на експорта на самотек и на няколкото паралелни проекта и инициативи, които не са координирани нито с държавата, нито помежду си.

Няма как да пропусна и включването на винения туризъм като стратегически приоритет чрез адекватни и дългосрочни политики, а не чрез смехотворни и обречени концепции, за които и на създателите им е ясно, че „срокът им на годност“ изтича веднага след пресконференцията за обявяването им… И така нататък… Тези неща всички ги виждаме, всички ги коментираме помежду си, но браншът все няма куража да ги постави на висок глас като важни теми не само за винения отрасъл, но и за икономиката и културата на страната.

Този разговор трябва да започне на DiVino.Taste 2017. И да бъде продължен на поредица от специализирани събития. И да видим резултат. Времето изтича бързо и не е на наша страна. Но възможността да обърнем нещата – да. Така че значението на посланието „консумирайте отговорно“ в аспекта „отговорно“ се обогатява. Довиждане! До DiVino!

 

*Снимката към публикацията е предоставена от Divino.bg.