Не знам дали под земята на България се крият най-богатите в света златни залежи, но със сигурност над земята се ражда злато, което е много по-достъпно, но за сметка на това често пренебрегвано в преследване на пиринчени вносни имитации. Става дума за гроздето, от което се прави българското вино. И въпреки, че традицията на винопроизводството по нашите земи е хилядолетна, днес българското вино все още е подценявано. В следващите редове ще ви споделя защо, според мен, си струва по-често да избираме българското вино, произведено от малки семейни изби.

 

1. В последните 10-на години, не без помощта на европейските фондове, но главно поради ентусиазма, посветеността и страстта на няколко фамилии, се направиха сериозни инвестиции в производството на вино в България. Избраха се подходящи терени, проучиха се внимателно особеностите и на почвите, и на микроклимата, и се засадиха най-подходящите за тероара лозови масиви – от местни или от интернационални сортове, които на наша почва се развиват по свой уникален начин.

2. Преосмисли се отношението към местните сортове – подходът да се използват само в купажи или да се правят леки, трапезни вина, се промени. Лозите бяха селектирани, а добивите – силно редуцирани, така че материалът да е подходящ за производството на фини и висококачествени вина от българските сортове, с които наистина можем да се гордеем и да се представим достойно и пред външна винена публика. Многобройните международни награди на вина от ендемитни български сортове са свидетелство, че пътят е правилен.

3. Осъществява се приемственост между поколенията енолози. В много случаи бе потърсена и подкрепата на технолози от водещи „винени“ страни като Франция и Италия. Вече сме свидетели на една нова генерация от млади български технолози, предприемачи и производители, завършили образованието си в най-престижните световни университети и придобили опит в няколко кампании в страните, задаващи стандартите в областта на виното. Те избраха да се завърнат в България и не само искат да пренесат най-доброто от това, което са научили, но и са амбицирани да го надминат.

4. Преобладаващата част от хубавото българско вино се произвежда от малки, семейни изби, от собствени лозя. Тези хора не само застават с имената си зад всяка бутилка, но произвеждайки изключително ограничени партиди, контролират качеството по време на целия процес – от засяването на лозите до бутилирането на виното. Стриктно лимитираните серии (понякога свеждащи се дори до една-единствена бъчва) позволяват постоянен контрол на процеса на стареене и гарантиране на най-високо качество. Вината на малките изби са с изключителна тероарна изява – понякога вина от съседни лозови масиви притежават съвсем различна стилистика. Същевременно не са изключение и случаите, когато при лоша реколта те избират да не правят вино от съответната серия, вместо да допуснат компромис и да увредят репутацията си.

5. За разлика от модерните вносни вина – най-често тези от Новия свят, които обикновено биват експортирани, без да са „помирисали“ дъб, елитните български вина отлежават с години в качествени дъбови бъчви (вж. и материала ми за бъчвите), с последващо отлежаване и в бутилката, преди да бъдат допуснати до пазара. Няма сериозна българска изба, която си позволява имитации на бъчва с използването на дъбов чипс за изкуствено състаряване на вината си. Изкуството да се подбират правилните бъчви и да се прецени  периодът на стареене на виното в тях позволява не само пълноценното развитие на виното в процеса на неговото отлежаване, но и създаването на различни стилове интересни вина. Много от избите ни се стремят към минимална технологична намеса в процеса на винопроизводство, за да ни предложат максимално автентично, често пъти и нефилтрирано, вино. На практика на съпоставима цена, българският продукт е с класи над вносния.

6. Повечето изби са разположени в отдалечени от големите градове, но съхранили чистата си природа, райони. В процеса на винопроизводство в тези, често пъти икономически изостанали региони, се стимулира заетостта, ангажирайки – постоянно или сезонно, местна работна сила. В още по-голяма степен подкрепяме българските региони, когато, заинтригувани от виното, което сме опитали, решим да посетим самата изба и да се срещнем с тези, които са го произвели, да научим повече, както за хората и мястото (което те не са избрали случайно), така и за местните природни, исторически и културни забележителности.

7. Както обикновено, и тук подкрепата на държавата е предимно… липсваща. Европейските винени пазари, като изключим един ограничен кръг от ценители, търсят предимно наложените винени стереотипи или масова продукция на ниски цени. Българското вино е скрито съкровище. Световно. Но то е като Кирилицата. – Не можеш да очакваш да бъде оценено и уважавано навън, ако автентичните му носители не го припознават като своя уникална ценност…

Leave a Reply

%d bloggers like this: