Този коментар ми се искаше да не се бе налагало да го пиша. Особено в часовете след DiVino.Taste 2017 – това прекрасно събитие, събрало за поредна година толкова интересни хора и превъзходни вина. Но за DiVino ще ви разкажа отделно, надявам се много скоро. Днес темата е друга. Налице е един сериозен „дефект“ във виното, който може да порази гилдията на българските производители също толкова безпощадно, както филоксерата Европейските лозя в края на XIX век. И особено малките и семейни изби, които произвеждат вината си от собствено грозде, контролирайки процеса от началото до края, за да гарантират най-високо качество, зад което да застанат с името си.

 

На пръв поглед проблемът е банален. Кражбата на грозде. Когато този проблем ми бе поставен от един винопроизводител, мислех, че това е неприятен случай, но донякъде част от контекста на общата тъжна картина в нашата страна. Но когато след него втори, трети и четвърти споделиха разочарованието си, разбрах, че въпросът не търпи отлагане. Защото това не е просто кражба на грозде, а форма на съвременно „братоубийство“.

 

Умишлено няма да спомена кои са пострадалите – не само от етични съображения, не само, че те вероятно не са единствените, но и защото е много по-важно да се разбере проблемът и да се формира както необходимият граждански натиск върху отговорните институции, така и най-важното –  да се постигне джентълменско съгласие за етично поведение в самата гилдия на българските винопроизводители.

 

Несъмнено първичният подход към проблема би ни фиксирал към обобщения и заключения за някаква малцинствена криминогенна патология, като удобен и елементарен обяснителен модел. Да, в повечето случаи еди-кои си извършват кражбите, обаче… Останем ли на това равнище в разбирането си, би означавало да пропуснем най-важното. Всъщност да започнем от малко по-рано – как се осъществяват кражбите на грозде?

 

Оказва се, че те не са нито случайни, нито импулсни – една характеристика, която би могла да се отнесе към много други видове на посегателство. При кражбите на грозде действа една много добре подготвена и организирана схема. Или, ако използваме правното понятие – „организирана престъпна група“. В редките случаи, в които биват залавяни изпълнителите, случайно или не, никога не се стига до поръчителите. А няколко много убедителни аргумента биха ни накарали да направим „обосновано предположение“ и за тяхното съществуване, и за основополагащата им се роля.

 

Да започнем с това, че гроздето се краде с изключително прецизен „агрономически“ подход – конкретни редове или масиви, в конкретен период на най-добра зрялост. Достоверен разказ на производител свидетелства, че в един и същ масив, където са смесени редове с раннозреещи и къснозреещи сортове, в кратките нощни часове е „разпознато“ и обрано само „правилното“ грозде.

 

Вариациите са всякакви – например внезапно разболяване на наетите за гроздобера работници в деня, предвиден за брането и значителното подобрение на здравния им статус непосредствено след като гроздето в същата нощ е откраднато. Мащабите достигали до 200 души „нощни“ берачи, освободили лозята от 40 тона грозде. При това, както се досещате, без да бъдат щадени лозите.

 

В други случаи като грозде от т. нар. „тараш“ (някъде го наричат и „баберка“), т.е. дообиране на пропуснати гроздове след основния гроздобер, на собственици на изби „легално“ се предлагат количества и качество, които ясно показват, че „тараш“ в лозята наистина е имало, но в не в смисъла на специфичната професионална лексика на лозарите, а на общопознатото значение на това понятие.

 

Има и прояви на върховна наглост. Не че описаната дотук е малка, разбира се. Но как ви звучи едно лице да се представи за собственик на лозето, да наеме работници за брането на гроздето, след което да си го откара в неизвестна посока, без, разбира се, да им плати и стотинка, а те в яда си да вземат и да подпалят лозето? И когато собственикът сигнализира разследващите органи, основното, което трябва да ги убеждава, че не той самият си е запалил лозето, за да измами застрахователя – най-малкото, защото изобщо няма застраховка…

 

Звучи като театър на абсурда, нали? Само че това е действителността, в която живеем. И на всички е ясно, че това може лесно да се пресече. От една страна – чрез адекватни действия на институциите, най-вече органите на МВР, защото освен физическата охрана на лозята в рамките на относително краткия период на кампанията по гроздобера, е ясно, че количествата крадено грозде не могат да се скрият в багажника, а се пренасят със сериозни транспортни машини. И един елементарен контрол на пътя може успешно да установи случаите, в които става въпрос за превоз на крадено грозде. Оттам вече е лесно да се разплете цялото кълбо и да се стигне до края му.

 

От друга страна, обаче, най-важното е, както вече споменах, самата гилдия на винопроизводителите да постигне съгласие, че няма да приема оферти за закупуване на грозде на съмнително ниска цена от съмнителните субекти, които го предлагат. Защото „когато гори при съседа, пожарът лесно може да се прехвърли и в твоята къща“.

 

Да, за този „дефект“ във виното става въпрос. И понеже той не идва нито от гроздето, нито от корка, нито оксидацията или редуктивността на виното, а от алчността и некоректността на отделни представители на бранша, няма да го усетите при дегустация. Но не бъде ли отстранен навреме, гарантирам ви, че съвсем скоро всички ценители на българското вино ще го почувстваме с оттеглянето на много от най-качествените хора в българското винопроизводство…

Leave a Reply

%d bloggers like this: