DiVino.Taste 2018 – какво да очакваме от събитието на годината?

 

През годините на своето развитие DiVino.Taste някак съвсем естествено, но не без огромните усилия и посветеност на хората, които стоят зад него, се превърна в институцията, която обединява професионалистите и любителите в света на виното. Интересните и разнообразни майсторски класове, водени от лектори – капацитети в своята област, отдавна са запазена марка за Дивино. Дори само фактът, че дните на събитието са истински празник за винената общност и не само мнозина сънародници зад граница, а и водещи чуждестранни специалисти, го планират в календара си за посещение в България, е показателен за тежестта и авторитета на форума, който тази година ще се проведе от 23 до 25 ноември в зала 5 на Интер Експо Център – София . Трудно ми е да изброя с колко приятели от страната и чужбина в последните месеци завършвахме кореспонденцията си с „Ще се видим на Дивино, нали?“. Толкова много са събитията в Програмата на тридневния форум, от които може да избирате! И все пак, наред със стотиците интересни вина, които посетителите ще имат възможност да дегустират, кои са акцентите, върху които ние, от The Wine Inside, бихме искали да ви обърнем внимание и които ще проследим отблизо за вас?

 

 Перспективите за финансиране и устойчиво развитие на сектора

„Представяне на Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор в България за периода 2018-2023“ от инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (Зала Вихрен, събота, 24 ноември, 12:30)

 

Едно от основните предизвикателства пред винения бранш е, че възможностите за финансиране на сектора, дори когато номинално са налични, практически са труднодостъпни за българските производители. И докато конкурентите производители в съседни държави успяват пълноценно да се възползват от европейското финансиране, системата у нас, изглежда, създава повече трудности, отколкото предимства. Преди време бях разговарял с един от производителите от района на Черноморието, който през мен направи калкулации, доказващи, че му е много по-рентабилно сам да си финансира разширението на производствената инфраструктура, отколкото да си съфинансира изграждането ѝ с европейски средства. Параграф 22 – един от многото, които трябва да бъдат дискутирани и преодолявани със съвместни усилия на институциите и бранша.

 

Изобщо тезата, че държавата, ако не помага, поне не трябва да пречи, ни обрича на изоставане, което трудно може да бъде преодоляно. За сравнение, посетете майсторския клас на Вили Гълъбова „Грузия – люлката на виното“ (25 ноември, неделя, 12.15 ч, зала Мусала) и  я попитайте как Грузинската държава подкрепя сектора. И тогава да си пожелаем, а и да изискваме, държавата ни да помага на на лозаро-винарския си сектор поне толкова, колкото да кажем, една Грузия. Иначе отново всеки от нашите производители ще продължава да се спасява поединично. А това не е устойчива перспектива.

 

Чест прави на инж. Коев, че идва на Дивино, за да проведе подобна дискусия с бранша. Дано да се превърне в прагматичен и активен диалог, а не да остане само едностранна презентация или просто да фокусира върху него недоволството от досегашната държавна политика!

 

Виненият туризъм

 „Сподели България“ (Зала Вихрен, събота, 24 ноември, 11:30)

 

Министерството на туризма ще представи проекта „Сподели България“ за райониране на страната и популяризиране на 12 винено-кулинарни дестинации: Долината на Струма, Долината на Места, Западна Тракия, Розова долина, Източна Тракия, Сакар, Златия, Мизия, Добруджа и Северно Черноморие, Южно Черноморие, Стари столици и Източни Родопи.

 

„Споделям“ ви убеждението си, с подобен проект много се закъсня. Както и усещането си, че ако има някакви миниатюрни наченки на винен туризъм у нас, те са не поради, а въпреки Министерството на туризма. След ресорното министерство, за мен това е институцията в най-голям дълг към българските винари. Дори не знам откъде да започна… Имаме три традиционни, да ги наречем „национални продукта“, с които можем да „експортираме“ България: розовото масло (изкупувано почти 100% „на зелено“ и поради това без нужда от особена реклама), киселото мляко (там практически унищожихме каквото бе останало от авторитета си) и българското вино, което единствено е в подем в последните 10 години.

 

Сега ми кажете в колко събития, организирани или подкрепени от Министерство на туризма участваха българските изби? Каква част от „презентацията“ на България навън е свързана с виното, какъв бюджет бе отделен за представянето ѝ като винена дестинация с хилядолетна традиция? С колко изби бе направен портал с онлайн база данни, която да бъде предоставена на големите туроператори, за да могат да планират посещения във винарните и да ги прибавят към туристическите пакети, които предлагат?… Мога и още да питам, но нека все пак да дадем възможност на Министерство на туризма да ни убеди, че „уроците“ вече са научени и наистина има желание и ресурс занапред да се работи активно с бранша за развитие на винения туризъм в България. Ако това е така – няма да спестим усилията си в подкрепа на добрите инициативи. Но ако е само поредното „отбиване на номера“, няма да се поколебаем отново да поставим тези въпроси.

 

Българските сортове и престижът, който заслужават

„Чаши Riedel за българските сортове“ (24 ноември, събота, 13:30, зала Вихрен)

 

За пръв път пред българските медии ще бъдат представени с дегустация чаши Riedel, определени специално за три от знаковите за България местни червени сортове – мавруд, широка мелнишка лоза и рубин.

 

Това е една от лекциите, които ще проследим с интерес. От години тече дискусията за ролята на местните сортове във винената „визитка“ на страната. Много от производителите дори експериментират – български сортове в бъчви от български дъб, за да бъде максимално автентична стилистиката на вината им. В този контекст приятно впечатление прави акцентът на един от световните производители на чаши за вино към три от традиционните ни сортове. Ще опитаме разликата. Дано да не е далеч времето, когато във водещите винени барове в Европа клиентите ще дегустират мавруд в… чаша за мавруд!

 

На фокус:

„Пет реколти тамянка от Братанов – от “Разпни го” до “Осанна”“ (25 ноември, неделя, 15:00 ч., зала Вихрен).

 

Това наистина е една дегустация, която може да се случи само на Дивино! Интересът към представянето и развитието на местните сортове е напълно оправдан и съм убеден, че това ще се потвърди и на предстоящата вертикална дегустация. Наблюдавам с интерес работата на Братанови с този сорт и постоянството в резултатите сочи, че това ще бъде един от „посланиците“ на българското вино, когато говорим за бели сортове. А развитието на тамянката от старите реколти наистина може да поднесе много приятни изненади!

 

Накратко, това е  DiVino.Taste – удоволствие, познание, приключение!

 

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: