Има няколко ясно изразени тенденции, потвърждаващи се от изминалото издание на DiVino.Taste 2018, които само ще маркирам, поради тяхната очевидност дори и за масовия винолюбител. Форумът се разраства с всяка изминала година – и като присъствие на избите, и като посещаемост. Публиката се подмладява, което няма как да не радва – посятото от доайените в областта на винената култура започва да ражда своите плодове. Избите се отнасят с необходимата сериозност – ако някои от тях няма какво ново да покажат (като реколта или като развитие на вината си), не участват. Редки и лимитирани вина от висок клас са обособени в специално пространство, където, срещу допълнително заплащане, могат да се опитат. Така (почти) се преодолява  досадната практика вино, от което си заинтересован, все да е свършило или пък да се разлива под масата на „свои хора“. А към нишата на пенливите вина по традиционен метод все повече изби поглеждат и интерес и първи опити. Но най-важното – Дивино се превърна в истински  празник за всеки ценител на българското вино! А сега – моите акценти от DiVino.Taste 2018:

 

 

Започвам по реда на обещаното в материала, предхождащ събитието.

 

 

   § 1. На фокус: „Пет реколти тамянка от Братанов – от “Разпни го” до “Осанна”“

 

„Братанов“ Тамянка 2013-2017. Уникално изживяване! Проследихме в тези два часа целия път на Братанови с Тамянката през този период – развитието не само на вината, но и във философията – към тероарна работа със сорта и превръщането на рисковата „дива ферментация“ в утвърдена за избата практика. А “риска” да се доверят напълно на младата еноложка от Дижон Мария Стоева вече еднозначно се доказа като топ инвестиция! След подобни дегустации (припомням и миналогодишната вертикална дегустация на „Марян“ с техния Димят) си мисля, че трябва по някакъв начин да се „задължат“ избите да блокират определени квоти от всяка своя реколта, които да бъдат представяни на подобни вертикални дегустации поне веднъж годишно. Не само през винените ценители, но и за чуждестранните винени писатели, блогъри и пр., които могат да популяризират българското вино чрез досега си с най-качествените му образци. Това би могло да се реализира поне на първо време в рамките на Асоциацията на независимите лозаро-винари – да приемем решение в този дух – да, финансово предизвикателство е, но е важно за постигане на дългосрочните цели пред българските изби.

 

 

А прогнозата ми, че „ това ще бъде един от „посланиците“ на българското вино, когато говорим за бели сортове“, се потвърди и от думите на един от водещите български сомелиери – Марин Атанасов, който се включи в презентацията. Въпреки, че ако трябва да бъдем честни – такава прогноза не е трудно да направиш, ако веднъж си опитал от тяхната Тамянка.

 

 

§ 2.  „Чаши Riedel за българските сортове“

 

Да ви призная, мислех, че това е просто рекламен трик на Riedel. Да, за кого не е приятно да пие от изискана кристална чаша. И да, естествено, че формата ѝ в немалка степен определя възможността да се усети по-голяма пълнота виното в нея. Обаче това, което преживяхме на тази лекция, наистина бе впечатляващо. Никога не съм предполагал, че три различни вина ще имат абсолютна различна изява в три различни по обем и форма (изключително престижни) чаши. И в ароматите, и във вкуса! Да, доказа се, че понякога чашата „съди“ виното.

 

 

Това навремето го е установил проф. Клаус Ридел, експериментирайки в търсене на най-добрата чаша не само за всеки вид напитка, но и за всеки стил, и дори сорт, вино. В това се убедихме, дегустирайки три от знаковите за България местни червени сортове – Мавруд, Широка мелнишка лоза и Рубин в чаши Riedel съответно за Пино ноар, Сира и Каберне Совиньон&Мерло. Най-настойчиво призовавам г-н Ясен Панов, като представител на Riedel, да повтаря тази презентация на всеки значим винен форум, който се провежда у нас! Това е знание, което трябва да достигне до максимално широка винена аудитория!

 

 

§ 3.  Институциите – големите отсъстващи от DiVino.Taste.2018.

 

 Може би помните, че с интерес очаквах две презентации, заложени в първоначалната програма:

 

„Представяне на Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор в България за периода 2018-2023“ от инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното и представянето на проекта на Министерството на туризма „Сподели България“  – за райониране на страната и популяризиране на 12 винено-кулинарни дестинации: Долината на Струма, Долината на Места, Западна Тракия, Розова долина, Източна Тракия, Сакар, Златия, Мизия, Добруджа и Северно Черноморие, Южно Черноморие, Стари столици и Източни Родопи.

 

Е, очаквахме ги, но не се появиха. И въпросите – и за финансирането на сектора, и за по-прецизното дефиниране на винените райони, и за развитието на винения туризъм като държавна политика продължават да висят. Дори и  да допуснем, че Дивино не е най-подходящото място за подобни дискусии, защото те в голяма степен щяха да вгорчат празника, който всички винени любители заслужаваме, няма съмнение, че институциите ни дължат тази дискусия – и на винения бранш, и на винените любители. И няма да престанем да настояваме за нея, докато не се случи!

 

 

§ 4.  Представянето на книгата на Каролайн Гилби, MW – „The Wines of Bulgaria, Romania and Moldova“

 

Това е презентация, на която пък аз отсъствах. Донякъде защото книгата, предпремиерно, вече е в библиотеката ми, донякъде и за това, че още не съм я прочел и поради това не мога пълноценно да адресирам въпросите и мнението си към авторката. Но по-смущаващо е отсъствието на представителите на винения бранш – убеден съм, че когато авторка на такова ниво е фокусирала вниманието си върху България, то това трябва да бъде използвано в максимална степен за издигане на престижа на българското вино и по-доброто му позициониране на външните пазари. Често се възмущаваме, ако в някой престижен интернационален винен сайт или блог се появи нещо негативно за нашите вина. Но когато имаме възможност да се възползваме от позитивното представяне, не винаги го правим. А Каролайн Гилби ни бе дошла, както се казва „на крака“ – готова да разговаря с представителите на избите не само за публикацията си, но по всички останали важни въпроси. Темата е с продължение – ще се върна отново към нея, след като прочета книгата.

 

 

§ 5. Какво да очакваме от DiVino.Taste.2019?

 

Това, разбира се, е “спекулативен” параграф, защото изразява едно субективно мнение. Но има неща, които не мога да не си пожелая, пък нека организаторите от Дивино да решават.

 

  • Фестивалът вече порасна и не просто залите, но и дните му отесняват. Мисля, че, подобно на Панаира на книгата, то има не само бизнес проекция, но и съществена просветителска мисия и трябва да се мисли за повече дни DiVino.Taste, а защо не и цяла седмица. Това ще даде възможност и за много по-разширена програма от лекции и майсторски класове, в която да се включат и ценителите, за които тази година местата не достигнаха.

 

  • И като казахме повече майсторски класове, иска ми се да видя различни акценти и ракурси – представяне на определени сортове, представяне на едно вино, отлежавало в бъчви от различен дъб, вертикални дегустации, представяне на вината на български енолози, работещи в чужбина, срещи с чуждите енолози, работещи или консултиращи българските изби, представяне на различните международни винени конкурси с техните регламенти и критерии, развитието на биологичното и биодинамичното лозарство и винарство и т.н. Многобройни са темите, които биха предизвикали интереса на публиката, а Дивино е (засега) само три дни…

 

  • Институционална подкрепа. Не, не с пари за форума – отдавна е ясно, че обществени средства за полезни неща не се харчат, а и никой не го очаква – организаторите много добре се справят и без държавна помощ. Не и с някой правителствен „ВИП“, който да реже лентичката и да каже няколко безсъдържателни кухи фрази. А с ангажимент не просто към форума, но и към българските изби – представяне на предстоящите промени в нормативната уредба, засягащи бранша, на възможностите за финансиране и по-добро пазарно позициониране на българските изби, с привличане на световни имена във винения бранш, които да изнесат публична лекция или майсторски клас, покани и домакинство на водещи световни журналисти и блогъри, които да се запознаят с българските вина и да ги популяризират. Вярно, в тази работа комисионни може би няма, но смисъл и кауза – да!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: