Седем есета за Тоскана: Микеле Сата – Рицаря

„Микеле има спешен ангажимент – ако успее, ще се радва да се присъедини към вас малко по-късно. Но, заповядайте да разгледате избата“. С тези думи ни посрещат в “Michele Satta” – една от най-емблематичните изби в Bolgheri DOC, Тоскана. С колегите – членове на Българската асоциация на независимите лозаро-винари (БАНЛВ), сме леко разочаровани, че няма да успеем да се срещнем с нейния създател. Но, разбирайки неофициално, че отсъствието му е свързано с посещение на негова близка, която е в болница, приемаме ситуацията с разбиране. А и самата изба е изключително впечатляваща и бързо фокусира интереса ни. Кой е Микеле Сата ли?

 

 

Всъщност, докато все още не е ясно дали той изобщо ще дойде, нека да започнем с избата. Като повечето емблематични изби в Тоскана, и тук всичко е направено с внимание към всеки детайл и по начин, който да отразява философията на основателите си. Компактна, уютна, подредена. Издълбана е в скала, като част от нея умишлено е „екпонирана“ зад витрина – да напомня за решимостта и усилията на човека, сбъднал мечтите си с нейното изграждане, но и да показва многообразието на минералите, които се съдържат в почвите и обогатяват лозовите масиви. 23 хектара, в района на Кастането Кардучи – градчето, което носи името на Нобеловия лауреат, поет и общественик Джозуѐ Кардучи, който някога е живял там. Днес в него обаче твори друг артист – Микеле Сата.

 

Прави ни впечатление сериозната употреба на глинени съдове, своеобразни „квеври“, при винификацията. Включително и при емблематичното му вино „Cavaliere“ (Рицарят). С времето самия Микеле започват да наричат „Il Cavaliere di Bolgheri”. Но ако решите, че това прозвище е просто игра на думи с името на виното, ще сбъркате. Името на виното произлиза от темперамента на създателя си. Което, разбира се, към онзи момент, още не можех да твърдя със сигурност.

 

В избата се работи с много сортове – за разлика от друг прочут Тоскански подрегион – Кианти, в Болгери напред с италианските, широко се използват и международните. В “Michele Satta” се правят вина Верментино, Совиньон блан, Вионие, Санджовезе, Каберне совиньон, Мерло, Сира и Теролдего. Голяма палитра и доста широк инструментариум за творческите идеи на енолозите.

 

 

 

Качваме се горе да дегустираме. Приятно, просторно, слънчево помещение, откъдето се открива прекрасна гледка към лозята. Всъщност няколко младежки компании – от градчето и околността също са там – на бутилка или две вино и приятни следобедни разговори. Концепцията на избата е да събира ценителите на вината им в една уютна и непринудена обстановка. Дали това е винен туризъм? – Със сигурност е елемент от него. Припомням ви, че друг титан на съвременното италианско вино – Анджело Гая, не приема винения туризъм като част от своята философия.

 

Докато дегустираме, пристига Микеле Сата. Симпатичен, усмихнат човек, гледащ ни радушно през очилата си – на пръв поглед човек повече бих го определил като университетски професор или изобретател, отколкото като енолог. Обаче с работата си Микеле доста успешно съчетава тези образи. Самият той експериментатор с вината си, споделящ на драго сърце с младите енолози своя вече близо 40-годишния си професионален опит след лозята на Болгери. Но за това след малко.

 

Вината на “Michele Satta” са като автора си – изтънчени, елегантни, със собствен стил и разпознаваем почерк. Опитахме, разбира се, и „Cavaliere“.  Микеле не ни разказва за тях – вече сме чули нужната информация от служителите в избата. Кани ни в съседния салон, където има пиано и Фиамета Тарли – съпругата на музиканта-винар, председател на БАНЛВ и вдъхновител на това пътешествие Иво Върбанов, поздравява Микеле, българската група и гостите на избата с няколко класически изпълнения. Перфектен завършек на едно подобно посещение. Но това не е краят!

 

 

Качваме се на колите и, следвайки синьор Сата, отиваме на лозята. На един от редовете се виждат останки от глиган. Както е известно, за Тоскана са много характерни набезите на диви свине в лозята. Затова и ловците често именно там ги причакват. След като домакинът ни казва няколко думи за сортовете и работата с тях, енолозите в групата се пръсват по редовете и гледат, опитват, снимат, запомнят, сравняват… И аз опитвам, но оставам, заедно с още няколко души, при Микеле. Наслаждаваме се на залеза.

 

Поглеждам от другата страна на лозето, където зад импровизирана ниска ограда от тръни, са лозята на едно от именията на “маркизите” Антинори –  Guado al Tasso. Какво ли е да си независим лозаро-винар в съседство с такава могъща винена империя и да успяваш да отстояваш своето място, име, позиции и авторитет… Само Микеле си знае. Интересна подробност, която ми се иска да спомена, е, че избата му е ориентирана към биодинамично производство, но това не се изтъква като маркетингов подход. Просто философия и отношение към земята, която е наследство за следващите поколения.

 

 

 

И като заговорихме за следващите поколения, Микеле и съпругата му Лучия имат щастието да са дарени с шест деца – пет дъщери и син. Тук ще се върна за минутка към залата за дегустации, защото не ви споменах, но освен вината на “Michele Satta”, опитахме и тези на един млад енолог – Фабио Мота. Странно. Донякъде. Не това, че в “Michele Satta” предлагат за дегустация вина на „Fabio Motta“. А това, че Фабио, който 5 години е работил с Микеле, учейки се от него във всичко (и някак си в този период е станал и негов зет), е получил неговата подкрепа да тръгне по свой собствен винен път, със собствени лозя и вина.

 

Замислете се колко от големите имена във виното биха насърчили този избор, а не биха се опитали, по един или друг начин, да задържат такъв млад талант в собствената си изба. Сигурен съм, че не са много. А Микеле Сата е такъв човек. И докато залезът ни напомня, че е време вече да се разделяме, Микеле вижда нещо, което сме пропуснали, качва се в колата си и отпрашва към края на лозето. Забелязал е една от младите еноложки от групата, която, водена от своята любознателност, значително се е отдалечила, изучавайки лозята и редовете с различни сортове грозде. И просто отива, за да я докара до колите на групата. Микеле Сата, дами и господа, Рицаря!

Leave a Reply

%d bloggers like this: