Португалия: Вила Нова ди Гая – домът на портвайна

Напълно възможно е да прекарате и цяла седмица в Порто, без да разберете за съществуването на този град – Вила Нова ди Гая, въпреки, че вероятно няколко пъти ще влизате и излизате от него, разхождайки се из квартал Рибейро – включен в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, или пък наслаждавайки се на автентичната атмосфера по двата бряга на река Дуро от някоя от многобройните лодки за разходка. Ако обаче сте любители на портвайна, именно Вила Нова ди Гая ще е мястото, оградено с кръгче на вашия пътеводител. Всяка бутилка порто, която се появява във вашата винена колекция, задължително някога е била „жител“ на това градче на южния бряг на Дуро. Дори и лодките, които непрекъснато сноват между двата бряга са като онези, които векове наред са пренасяли виното от горното течение на реката до неговия дом във Вила Нова ди Гая.

 

 

Впрочем тук следва да направим едно уточнение за двата основни подхода при производството на портвайна – дългото отлежаване в бъчви (често с десетилетия) и бутилиране в момента, в който виното е готово за консумация, или съответно по-кратко отлежаване в бъчвите, последвано от развитие на потенциала му в бутилката. Категоризацията на портвайна следва известна градация, но тази „лествица“ крие редица условности, подчинени на личния ви вкус и предпочитания. И няма как да е иначе – при над 80 сорта грозде, предимно ендемични, използвани за производството на порто, сред които Touriga Franca, Tinta Roriz, Tinta Barroca, Turiga Nacional, Tinto Cao, изборът не е лесен… Но не и толкова труден, за да попречи на англичаните да се ориентират в избора си на порто като основните му консуматори и, разбира се, инвеститори.

 

И ако това емблематично вино е провокирало интереса ви, готови сте да дегустирате.  Разбира се, най-вероятно бихте започнали с младото, не толкова претенциозно Ruby, отлежавало 2-3 години – все пак нека да е поне Ruby Reserva, защото то е имало още толкова години за отлежаване, които значително са смекчили и облагородили „характера“ му. За следващата категория, Tawny, специалистите предупреждават, че сред по-базовите му представители особена разлика с „рубиненото“ няма да откриете, но ако в ръцете ви попадне бутилка, чийто етикет свидетелства за 10, 20, 30 или дори 40-годишно отлежаване, нещата вече ще изглеждат коренно различни. При по-сериозни поводи несъмнено бихте скътали някоя бутилка LBV от конкретна реколта, отлежавало 4-6 години в бъчвата или Colheita, контактувала с дъба над 7 години. А за най-специалните случаи – бутилка Vintage – най-високата категория порто, произвеждано само през най-добрите години и бутилирано нефилтрирано, за да разкрие след 20-30 години истинския си потенциал.

 

Но каквато и да е „биографията“ на вашият портвайн, едно малко градче на южния бряг на Дуро е мястото, където то се е формирало, отлежавало и „израствало“. Вдигнете чашата си с порто и опитайте – то ще ви разкаже за терасите с лозови масиви по нейните брегове, за спокойния ѝ ход към океана и за Вила Нова ди Гая…