Седем есета за Тоскана: И Слънцето се усмихна на Саверио

Разположена недалеч от градчето Лука, Tenuta di Valgiano е сред избите, които най-много се приближават до типичната Тосканска картина, която бихме си представили, ако затворим очи. До нея се стига по стръмен калдъръм, покрай който са разположени каменните постройки на имението, обрасли с цветя и зеленина, и обградени с пинии и кипариси, надвиснали над лозовите масиви.  В края на пътя – там, където започват лозята, чака усмихнат Саверио Петрили.

 

Той е енологът на избата. Но да останем само с тази информация за него, би било толкова непълно, колкото обобщението, че Tenuta di Valgiano е сертифицирана като биодинамична изба вече повече от 15 години – от Demeter от AIAB и обемът на продукцията ѝ е лимитиран до 45 000 бутилки годишно. Фактите ще бъдат точни, но философията – едва загатната.

 

Tenuta di Valgiano следва философията на един от пионерите в биодинамиката – Алекс Подолински, който, между всичко останало, установява, че растенията, и в частност лозите, имат два вида коренова система. С единия поемат вода, а с другия – необходимите им почвата соли и минерали. Това е съществено. Но наблюденията си за биодинамичното производство в много от Тосканските изби ще споделя по-подробно в някое от следващите есета. Тук фокусът е Саверио. И Слънцето на(д) Саверио.

 

 

Защо Слънцето? Ами защото е в центъра на философията му. Не просто лозарската, житейската. „Това, което човечеството днес ползва като енергийни ресурси от въглища и нефт, всъщност е резултатът от фотосинтезата на растенията пред много, много години. Затова искам повече слънце над лозята“. Изкуствените торове „хранят“ лозите, но те си остават „жадни“ и спират фотосинтезата. И листата на такива лози са по-едри, но сухи. Не са жизнени.

 

То, като се замислиш, и при нас, хората, е така. Тъпчем се с боклуци, блъскаме изкуствени витамини и добавки, и в един момент тялото ни губи способността си да извлича нужното от храната, а ненужното да изхвърля. И трупаме това, което не ни трябва. И започват проблемите, болестите, нови и нови медикаменти. А полза никаква. Изпуснат ли се веднъж нещата, трудно се оправят. Саверио ги знае тези работи.

 

Но не мислете, че идеите му са ограничени само от мащаба на лозята и имението. Саверио е визионер. От онези, които искат Слънцето да грее и над другите. Той е сред ентусиастите-основатели на Италианската асоциация на независимите лозаро-винари. Днес тя вече наброява над 1000 членове.

 

А Саверио не спира дотук. Опитва да бъде посланик на каузата „независим лозаро-винар“ и в други държави. С председателя на италианската асоциация идват и в България да представят идеята пред няколко от избите ни. Но почвата тук още не е готова. В едно от емблематичните български села-символи на винарството у нас двамата са приети като апостолите на Априлското въстание – с разбиращо кимане на глави по време на срещата и съмнителното им поклащане след края ѝ. Обаче когато нещо е писано да се случи, и нашенският скептицизъм не може да попречи – най-много само да го позабави.

 

И така, не много време след този несполучлив опит, на една случайна среща в Лондон с Иво Върбанов през 2011 г., Саверио отново има ентусиазма да проповядва, че „Слънцето“ на независимото лозаро-винарство е за всички. И този път попада на правилните хора в правилното време. Помага не само с идеи, но и с осигуряването на необходимата практическа информация и нужните документи, сред които са уставите, по които работят асоциациите в Италия, Унгария, Словения. Те дават основата и за устава на Българската асоциация на независимите лозаро-винари.

 

Но това е друга история. Нека да се върнем сред лозята на Тоскана, където Слънцето над Tenuta di Valgiano  вече започна да залязва зад Апенините. То се усмихна съзаклятнически на Саверио, а ние се тръгваме след него към избата, за да дегустираме вината…

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: